България се намира на шесто място сред европейските държави по размер на лозята с обработвани 60 000 хектара през 2016 г., но по отношение на лозаро-винарското производство (средно 1 500 000 хектолитра) се нарежда на 20-о място в света дори след Германия, Унгария и Австрия, които, макар и с по-малка площ на лозята, все пак имат по-голямо производство, което доказва, че все още съществува широко поле за инвестиции в лозаро-винарския сектор.

Исторически лозарството в България е сред най-древните. Първите доказателства за това са от около 1000 години преди Христа, когато гърците са произвеждали и пиели местните вина, най-предпочитани сред които тракийските и тези от черноморското крайбрежие. Отглеждането на лозя е повлияно и от близостта (отсрещния бряг на Черно море) с Грузия и Армения, родини на исторически сортове вина като Ркацители, бял винен сорт, много разпространен и в България, произхождащ от Грузия, докато най-старият български винен сорт е червеният Евмолпия, известен и като Тракийски мавруд.

Днес българското лозарство разчита на доста намален брой местни или исторически, но на значително разнообразие от широко разпространени чужди винени сортове.
Чуждите винени сортове (появили се към края на 19 в. и началото на 20 в.) са представени от френските Алиготе, Шардоне, Совиньон блан, Юни блан, Мускат отонел, които са сред най-разпространените бели сортове, Каберне Совиньон, Мерло и още богата поредица от други червени сортове, следвани от италианските предимно бели и много разпространени като Италиански Ризлинг и Траминер, няколко червени като Барбера, Санджовезе и Анчелота, Гъмза (Кадарка), сорт, който има унгарски произход и двата вида Фетяска – Фетяска алба и Фетяска регала, които произхождат от Румъния.
Сред местните сортове грозде най-характерният е Мелник (различни сортове), отглеждан основно в Долината на Струма, следван от Памид (светли и леки червени вина) и Мавруд сред червените, Тамянка (отглежда се и в Румъния с името Тамайоаза), различните Мискети, сред които най-разпространен е Мискет червен и Димят сред белите.

В началото на 90-те години българското лозарство премина от държавен монопол към частна собственост и днес има около 45 000 лозари, (средно 1,50 ha/ собственост), но малко винопроизводители. Благодарение и на чуждо участие (вкл. италианско) се придобиват стари държавни винарни и се модернизират техните съоръжения. Към момента 122 производители си поделят търговския пазар на вино, а една все още голяма група лозари произвеждат вино сами за лични нужди или най-много се разделят на семейни и приятелски групи.
Тази ситуация потвърждава голямата разлика между хектари, които се обработват, и количеството произведено вино (добив 3560 кг/хектар). Със сигурност значителна част от реалната продукция не се декларира, още повече защото има значителна разлика между производствата от по-близките години (през 2000 г. бяха произведени повече от 50 милиона литра вино с наименование за произход и само 6.5 милиона литра през 2008 г., за да се стигне до 12 милиона през 2013 г. и до 135 милиона през 2018 г.).

Лозарската територия е разделена на пет региона въз основа на географското положение, хомогенността на климата, количеството дъждове и слънчеви часове, сортове лози, методи на отглеждане, на винопроизводство и исторически традиции: Дунавска равнина, Черноморски регион, Тракийска низина, Долината на Струма, Район Розова долина.
На административно ниво България обаче е разделена на 28 области и на 287 общини.
Лозаро-винарският сектор се управлява от два национални контролни органа – Изпълнителна агенция по лозата и виното (ИАЛВ) и Национална лозаро-винарска камара (НЛВК), които са подчинени на Министерство на земеделието.

Лозаро-винарският сектор в България (по отношение на контрол, статистика, документация и т.н.) е разделен на шест дяла: северозапад, център-север, североизток, югоизток, център-юг, югозапад, като във всеки един от тях има регионално звено на НЛВК.
На свой ред те са разделени на девет териториални звена на ИАЛВ:
Монтана (северозапад), Плевен и Русе (център-север), Варна (северозапад), Бургас и Сливен (югоизток), Пловдив и Хасково (център-юг), Благодевград (югозапад).

Правителствената организация за контрол и управление на лозаро-винарската система е Изпълнителната агенция по лозата и виното, която разделя територията на девет териториални звена (виж горе), за да довърши реформите в сектора и националната  инвентаризация, поискана от Европейския съюз).
Освен да води регистъра на ЗНП и ЗГУ, тя има и техническата компетентност по признаването на новите ЗНП или ЗГУ, съставяне на правилници, както и контрола на лозята и на предложените критерии; това е органът за контрол на производството, който се занимава с документацията като декларации за реколтата, съхранение, пласиране и преди всичко това е органът, който след внимателен химико-физичен и органолептичен анализ издава идентификационен код (за всеки лот, тип вино, производител и териториална единица) на ЗНП или ЗГУ.

Българската система на ЗНП и ЗГУ е призната от Министерство на земеделенито, след издадено становище на ИАЛВ, в последствие влязло в сила с министерски акт (виж регионални правилници) съгласно държавното законодателство и Закона за виното и алкохолните напитки от 1999 г., обнародван в Държавен вестник, бр. 86 от 01.10.1999 г., влязъл в сила на 01.01.2000 г. (изменян многократно до ДВ, бр. 98 от 2018 г.).
Закон 1999 е допълнен с Разпоредба № 53 от 06.04.2000 г. и посл. изм. (последно от 27.11.2018 г.) по отношение по-специално на одобряването, организирането и контрола на ЗНП и ЗГУ.

Към момента в България има:
2 ЗГУ
3 ЗНП на зона (ВГНП)
26 ЗНП на микрозона (ВГНП)
23 ЗНП на микрозона (ВГКНП)

През 2020 г. съществуват повече от 50 ВГНП и ВГКНП и 2 ЗГУ.
В Италия винарският и гастрономичен туризъм осигурява повече от 100 милиона посетители годишно, които носят повече от 12 милиарда евро (60% чужди) приходи, разбира се в условията преди пандемията. България е в началото, а този сектор предлага големи възможности за развитие.

При присъединяването към Европейския съюз (2007 г.) за България бяха предназначени различни фондове за финансиране на селското стопанство, лозарството, производството на вино и развитието на винарския и гастрономичен туризъм в страната (напр. за изграждането на апартаменти/къщи за гости). Тъй като се намира все още в началото на новия план на структурните фондове (2021-2027), съвсем естествено ще се открият много възможности за подпомагане в сектора.

Със своите структура, ресурси и разнопосочен опит Алиас Груп има готовност да помогне на Вашата предприемаческа инициатива в този и в други сектори.